Златото се понижи леко до 4 331,29 долара за унция днес, но уверено върви към седмичен спад от 2,2 процента. Металът загуби 1,8 процента през предходния ден. Среброто нарасна с 0,1 процента до 63,64 долара, след като в четвъртък се срина с 5,5 процента – най-лошия му ден от юни насам. Платината и паладият поскъпнаха.

Спадът произтича от два източника и и двата по принцип би трябвало да подкрепят метала. Данните от четвъртък показаха, че индексът на цените на производител в САЩ е нараснал с 0,4 процента на месечна база – най-големият ръст от май насам, – докато Brent поскъпна почти до 108 долара за барел, тъй като Иран и САЩ се окопават за продължителна война. Нито инфлацията, нито военната ескалация обаче помогнаха на златото.

Подновеният ценови натиск, отчасти причинен от по-високите енергийни разходи, засили опасенията, че инфлацията може да се окаже по-устойчива. Парадоксът, който сега определя цялата динамика на метала, се корени именно в тази връзка. Войната тласка петрола нагоре, петролът ускорява инфлацията, инфлацията повишава вероятността от затягане на политиката на Федералния резерв, а затягането удря актив, който не носи доходност. Геополитическият риск, който векове наред е работил в полза на златото, сега действа срещу него, а три последователни седмици на спад го потвърждават.

Вторият удар дойде от пазара на дълг и заслужава отделно внимание. Доходността скочи, след като Министерството на финансите на САЩ изкупи по-малко облигации от очакваното при първата си разширена операция. Това постави под въпрос ефективността на неконвенционалната интервенция на Scott Bessent, целяща да стабилизира пазара и да ограничи рязкото покачване на дългосрочните доходности.

Възниква логичен въпрос: защо провалът на Министерството на финансите не изигра в полза на метала през призмата на наратива за обезценяване? Убеден съм, че отговорът е в хоризонта: през август подобни съмнения относно способността на Вашингтон да управлява дълга изстреляха златото с близо 15 процента нагоре, докато сега пазарът реагира на по-близък и по-осезаем фактор – заседанието на Фед на 15–16 септември. Каналът на лихвените проценти действа по-бързо от наратива. Освен това обещанията на Министерството на финансите и обемите на изкупуване се оказаха под пазарните очаквания.

Очаквам след септемврийското заседание балансът на силите да се наклони в полза на метала и ето защо. Своповете отразяват приблизително 70-процентна вероятност за повишение – решението до голяма степен е “в цени” – но последиците за пазара на дълг, при доходност по десетгодишните книжа около 5 процента, все още не са напълно осмислени от пазара. Склонен съм да мисля, че самото повишение ще се окаже повратната точка за златото по логиката „продавай при слух, купувай при факт“. Рискът за тази прогноза идва от реториката на Kevin Warsh: ако той сигнализира не за еднократна стъпка, а за начало на цял цикъл, металът ще падне под 4 200 долара и три седмици на спад ще се превърнат в пет.

Що се отнася до текущата техническа картина при златото, купувачите трябва да преодолеят най-близката съпротива при $4 372. Това ще позволи цел от $4 425, над която пробивът ще бъде труден. Най-отдалечената цел е зоната около $4 480. При спад мечките ще се опитат да овладеят нивото от $4 304. Ако успеят, пробивът на диапазона ще нанесе сериозен удар по позициите на биковете и ще тласне златото към дъното при $4 249, с перспектива за разширяване до $4 200.