Валутната двойка EUR/USD отново тества нивото на подкрепа при 1.1580 (средната линия на индикатора Bollinger Bands на дневната графика D1), след неуспешен опит за задържане в района на 16-та фигура. Продавачите на EUR/USD се опитаха да пробият 1.1580 още в петък, реагирайки на резонансното изказване на председателя на Федералния резерв Kevin Warsh в Jackson Hole и ревизираните данни за заетостта. Въпреки импулсивния спад в цената, мечките не успяха да преодолеят тази ценова бариера — търговията в петък завърши на ниво 1.1582. В понеделник купувачите поеха инициативата при двойката, като обновиха локалния връх до 1.1621. Въпреки това, дори и възходящият сценарий бързо изгуби инерция. Значителна роля за това изигра публикуваните във вторник данни за ръста на инфлацията в еврозоната. Противоречивото издание не подкрепи европейската валута, а напротив – изигра в полза на продавачите на EUR/USD.

На пръв поглед отчетът изглежда доста „ястребов“. Общата инфлация през август се ускори до 3.3% на годишна база, след повишение до 2.9% месец по-рано. Индексът отново се оказа над психологически значимата граница от 3%, достигайки най-високото си ниво от септември 2023 г. Не е ли това повод да се засилят „ястребовите“ очаквания относно по-нататъшните действия на ЕЦБ?

Но, както се казва, дяволът е в детайлите — структурата на отчета обяснява негативната реакция на пазара (за еврото).

Основният проблем за еврото е, че именно енергийният компонент почти изцяло движи ускорението на общата инфлация за август. Темпът на нарастване на цените на енергията се ускори до 14.3% на годишна база през август (спрямо 10.3% през юли). За сравнение, услугите, които имат най-голяма тежест в потребителската кошница на Еврозоната (около 47%), отчетоха забавяне на растежа до 3.0% от 3.3%. Цените на неенергийните индустриални стоки се увеличиха от 0.9% до 1.2%, докато храните, алкохолът и тютюнът запазиха юлския темп на растеж от 1.2%.

Динамиката на базисната инфлация е още по-показателна. Базисният индекс, който изключва енергия, храни, алкохол и тютюн, спадна до 2.4% от предходните 2.5%. Повечето анализатори бяха уверени, че този показател ще се задържи на юлското ниво и през август.

По-широк индикатор — изключващ енергия и необработени храни — се забави до 2.1%. Този показател често се нарича „базисна“ инфлация, тъй като изключва не само енергийните ресурси, но и пресните храни (зеленчуци, месо, риба), чиито цени в голяма степен зависят от сезонността и метеорологичните условия.

С други думи, инфлационният импулс в Еврозоната (засега) не се разпространява равномерно в икономиката — той е концентриран предимно в енергийния сегмент. За Европейската централна банка това е съществен, дори решаващ момент, тъй като устойчивият инфлационен натиск обичайно се проявява по-скоро в покачване на цените на услугите, заплатите и други компоненти на вътрешното търсене, отколкото в ръст на цените на петрола и газа. Именно тези фактори могат да задържат инфлацията на повишени нива дори след стабилизиране или спад на цените на енергията. Ако ускорението на общия CPI се дължи основно на външен енергиен шок, ЕЦБ може да възприеме този скок като временно явление, а не като признак за устойчив ценови натиск в икономиката.

Именно поради това пазарът не откри достатъчно „конкретни“ основания в доклада, за да преразгледа очакванията в посока по-агресивно затягане на политиката на ЕЦБ.

Освен това повишение на лихвения процент през септември вече в значителна степен е калкулирано в котировките. Затова за еврото е по-важен не просто фактът на повишение на предстоящото заседание, а и перспективите за по-нататъшно затягане на паричната политика. Структурата на доклада позволява на ЕЦБ да се ограничи само с още едно повишение, доколкото енергийният шок движи общата инфлация, но не води до ускорение на базисните ценови процеси.

Между другото, докладът кореспондира с германските данни, публикувани в понеделник. Общата инфлация в Германия се ускори от 2.8% до 2.9%, но остана под прогнозата от 3%. Хармонизираният индекс също се оказа под очакванията, като се повиши до 2.9% при прогноза от 3.1%. Междувременно базисната инфлация остана стабилна на 2.4%, а инфлацията в сектора на услугите спадна от 2.9% до 2.8%. Инфлацията при храните се забави до 0.1% от 0.4%. Основният двигател на инфлационния ръст в Германия отново беше енергийният сектор: цените на енергията се увеличиха от 8.3% до 10.5%.

С други думи, германският доклад на практика изигра ролята на пролог към по-широките европейски данни. В Германия наблюдавахме ускорение на общата инфлация, стабилна базисна инфлация и забавяне в сектора на услугите. Днес подобна картина се наблюдава в цялата Еврозона.

Като цяло докладът не се превърна в онзи фундаментален двигател за еврото, какъвто можеше да бъде, ако ускорението на инфлацията беше с по-„качествен“ характер. Ръстът на общия CPI остава тясно свързан с енергията, докато базисната инфлация и инфлацията в сектора на услугите продължават да намаляват. В резултат пазарът не заложи по-агресивна траектория на повишенията на лихвите, което позволи на продавачите на EUR/USD да си върнат инициативата.

И тук се връщаме към изходната точка — нивото на подкрепа при 1.1580, което съответства на средната линия на Bollinger Bands на дневната графика D1 (и едновременно на седмичната W1). Купувачите на EUR/USD загубиха инициативата, но продавачите всъщност не успяха да се възползват от ситуацията, тъй като не успяха да пробият този ценови бариер. Разумно е да се обмислят къси позиции едва след като мечките уверено пробият под 1.1580 и се задържат под това ниво. В този случай следващите цели за низходящото движение ще бъдат 1.1530 (линията Kijun-sen на D1) и 1.1500 (горната граница на облака Kumo на същия таймфрейм). Ако обаче нивото на подкрепа 1.1580 издържи, двойката вероятно ще се върне в диапазона 1.1620–1.1660 (средната и горната линия на Bollinger Bands на H4).